Марто Дулевски - София
Септември.2008
IV-ти кръг от Спининг Лига "Пиринско" на Стари Видри - река Тунджа под град Елхово

Вечерта в събота след като се настанихме към 18.30, със Стамен, Колето, Любо, Ники Блейдъра и Симо решихме да се разходим с въдиците, и да направим и ние една тренировка.

Край един огромен камък насред реката, място което същия ден са обловили доста хора, видях зрелищна атака на распер, който със сигурност не ме беше видял. Заметнах в обсега му с 4 см потъващо паче, но на първата проводка не взе. Обаче на втората....... взе с 10 метра пищене на аванса и се скри зад камъка, при което на мене ми спря  часовника. Развиках се към Колето Пасарелски, да дойде да помага, но той не ме чул - бил е далече.

Помислих, че шансовете не са ми особено големи, с лайт въдица и 8 лб ПП, но задържах рибата под напрежение, и след по-малко от минута тя излезе иззад камъка в течението. Вече контролирах ситуацията по-лесно, и след 5 минути разходки още 3-4 взимания на аванс я уморих и докарах до мен.

Брега беше (слава богу) твърд, но малко висок, воблера беше на долната джука на рибата, и ме притвсняваше да я хвана за устата. Все пак някак успях с дъъъъълбоко навеждане (не се гордея с позата, в която съм бил  ) да й бръкна в хрилете и да я изтегля на брега. Беше разкошен распер, 64 см и някъде към 2.700 кг. При откачането на воблера се убодох, и познайте какво потече от пръста ми? Чист адреналин.....    

Припомних си, че вечерта преди миналогодишното състезание Злати извади голям распер, над 3 кг, който хапнахме приготвен разкошно от Тошко Жеков, граф на Чирпан. Реших да подходя по съшия начин, за да тръгне нещо като традиция предната вечер преди състезанието да ядем риба. Звъннах на Злати да му кажа, че нося риба и да го попитам какъв резултат е постигнал миналата година, след успешното вадене на голяма риба вечерта преди състезанието. Той каза, че не е направил впечатляващ риболов след това, и аз приех, че и мен ме чака същата съдба. Малко се ядосвах се че късмета ми е дошъл 14 часа преди началото на състезанието, но все пак улова ме изкефи яко.

Вечерта пийнахме, хапнахме, бъбрихме, веселихме се и изобщо си изкарахме страхотно.

Използвам случая да благодаря на Злати за усилията, които положи за да организира нощувката на толкова много колеги, и на Тошко, за това че част от вечерта стоя до печката и тигана, вместо до масата. Гордея се, че ви познавам.

На сутринта, омаян от чистия въздух и комбинацията от Бекс и „Зелена бисерна ракия”  хапнах една супа набързо, и заедно с останалите по-ранобудни колеги нетърпеливо изчаках да се съберем всички и да бъде даден началния сигнал на надпреварата.

След като Стефан Зандера обяви условията на състезаниято и всички поеха към реката, аз заедно с още 7-8 колеги се отправихме надолу по течението, докато мнозинството от състезателите щурмуваха срещу течението.

Още с първите замятания в изтичалото на един вир на блесна Аглия Лонг 2 имах чудесен удар от едър клен или распер, може би около 1.5 кг, който след секунди се навря във водораслите и се откачи.  Обнадежден, че съм налучкал още една работлива примамка продължих риболова надолу по реката и на мястото където вечерта извадих распера закачих един хубав костур. Спасил капото продължих надолу и в началото на следващия вир започнах да изреждам примамките от кутиите, без особен резултат. Тъй като местото беше дълбоко, реших да опипам дъното и сложих 4 см потъващо паче, която пуснах по течението до клоните на потънало дърво и с рязко обиране свалих на дълбоко. Последва мощен удар, аванс и рибата слезе на дъното. Опитах да я повдигна внимателно и постепенно, успях да спечеля десетина см и … линията олекна. Мамка му!   

Превързах, сложих пак същия воблер, заметнах няколко пъти по същия начин, но вместо същата риба, вероятно хубав сом, извадих един распер около половинката, под аплодисментите на бед бой и на бай вес, които бяха на другия бряг срещу мен. Пуснах распера в торбата при костура, и с още по-бодра крачка продължих надолу. 

Засяках се с Мунчо, който от отсрещния бряг облавяше вира, и епизодично вадеше по някой кефал или щучка, и ги пускаше обратно. За него състезанието беше не срещу останалите риболовци, а срещу рибите, и при това без да ги убива, което заслужава адмирации.

Настигнах и изпреварих Симо, който се надлъгваше със едни щуки, и от една адски неудобна висока позиция започнах да облавям участъка вира пред мен. Мястото беше щукарско, с много нападали дървета, тихо течение и сянка. След като не постигнах резултат с блесните, сложих изпитаното вече 4 см паче и на първото замятане срешу дърветата отсреща, на първия оборот на Елселера нещо яко ми взе и започна да се разхожда из вира, взимайки по малко аванс от време на време. След първоначалните напъни рибата полека лека се умори и я докарах до мен, през лабиринта от корени и клони. Беше чуден кефал, в последствие измерен точно 45 см. Развиках се към Симо да дойде да помага, и той се отзова бързо. Хвана въдицата, а аз някак успях да сляза до едно дърво, чийто ствол на метър от нивото на водата беше удобен за стъпване, наведох се, Симо ми докара рибата и я издърпах нагоре за хрилете. Благодарих на младежа за помощта, оправих си такъмите, прибрах и кефала при останалите риби в торбата и продължих надолу… 

Разминахме се с Ники Блейдъра, поговорихме и аз по едно време гледам – торбата ми се скъсала в драките. Разтръсках рибите да се отдалечат от скъсаното и продължих. На едно място пак на 4 см паче хванах едно нормално кефалче 25-6 см, и установих, че междувременно костура е изпаднал някъде. Разминахме се с Митко Тодоров и баща му, които ме разочароваха, че още доста време ще вървя все покрай тоя явно безкраен вир, в който освен ситни щуки и кефали не излиза нищо по-така. През няколко минути сменях примамките, мятах на тейл спинър с идеята да съблязня някой распер, но не. Така продължих и стигнах до МЯСТОТО.

Полегат удобен бряг с нанос от тиня до водата и редки папури. Реката беше към 40-45 метра широка и на другия край имаше повече папури, големи камъни във водата, а над нея бяха надвиснали клоните на дърветата. Коритото от моята страна беше чисто, без клони или корени. Почнах с воблера, после друг, после трети, и изведнъж, докато обирах на 10 метра от мен распер пръсна дребосъците, точно на пътя на воблера ми. Очаквах удара, подготвих се за момента в който воблера приближи мястото на атаката, и ….. нищо. Ма..му видял ме е! Пфууу, побеснях. Метнах още няколко пъти с пачето, но нищо. После реших да пробвам с по-малка и тежка примамка да прилъжа някой кефал от отсрещния бряг. На кастмастер опитах, но не искаше и сложих Алгия Лонг 1 Лонгкаст, с която без проблем стигах до отсрещния бряг и започнах да облавям участъка пред мен.

Междувременно стана 12 часа и се замислих да започна да се качвам по течението ловейки, и да се придвижа към сборния пункт за финала на състезанието. Мислейки за това какво ли са хванали останалите изведнъж се сепнах от енергично кълване на 10тина метра пред мен.В първия момент помислих, че съм хванал някой хубав кефал около половинка. Засякох и в този момент рибата проблясна във водата и аз се оцъклих. След засечката стана панаир – распера потегли от място със 100 км/ч и изтегли към 20 метра брейд. Пръчката ми се сгъна на 8. Оставих рибата да се бори и я държах под напрежение, приближавайки се към водата, за да си направя място да я вадя. Докато распера правеше тегели във водата и изтегляше от време ма време аванс аз поразчистих малко папур и започнах да притеглям рибата към мен. Слава богу – във водата пред мен беше чисто и не се притеснявах от закачки. Отне ми над 10 минути да я уморя, и да я докарам на ръка разстояние. Блесната беше изцяло в глътката на разпера и беше ясно, че трябва да я вадя за хрилете, за да не се набода.

Посегнах и………. с изместването на тежестта ми напред тинята под мен поддаде и потънах с единия крак до над коляното а с другия почти до ръба на ботуша. Баси и миризмата, баси и гнусната гнилоч. Добре, че распера не почувства прилив на сили в този момент, а остана лежейки настрана. На втория опит го сграбчих и отстъпих от брега. В този момент рибата се размята и я изпуснах на земята, а блесната изпадна в тревата. Като видях после как се е отворило едното жило ми прималя. Баси и късмета имах – чист бряг, распер, който не ме беще видял и кука, която го задържа точно колкото трябваше. Гледах невярващо какво туловище съм измъкнал от реката и още по-невярващо въдицата, че издържа на напора. После полека лека се успокоих а на лицето ми цъфна една голяма усмивка. Победих достоен противник.

За протокола: рибата е 79 см, 4280 гр. Улових я с прът Микадо Ултравайълет Ултрафаст 2.40, тест 3-14 гр, влакно Пауър Про 8 либри, макара Дайва Екселер 2000, блесна Аглия Лонг 1 Лонг Каст бяла с червени точки, и огромен късмет.