Стефко Петров - Видин 
Септември.2008

В събота беше моят ден за риболов, който за късмет се оказа и успешен!  Принципно бяхме отишли с Боби за мряна, но нали не ходя никъде без спининга, аз се залових с него, а оставих спътника си при дънните въдици... Пробвах първоначално с джиговете, без да възлагам особени надежди и затова скоро ги изоставих. Някак не успях да им повярвам този път ...
Пушихме по цигара, а някъде над нас шумно пришляпа распер. Реших да не обръщам внимание, но след малко рибата отново подгони на същото място. Беше ми малко далече, пък и по средата на разстоянието имаше други рибари, които не исках да притеснявям... Имах и други притеснения: мястото на което стояхме е доста непривично за търсене на распери. Много дълбоко, с бързо течение и прилежащ каменен бряг, без характерни особености, където е доста трудно да прецениш как се движи хищника и в кой слой се храни. С две думи колебаех се въобще дали да пробвам, но колебанията ми свършиха при поредния плясък – този път доста в дясно от нас. Дистанцията беше около 70 м., а атаката непосредствено до брега, може би на 30-40 см. от него.
Прехвърлих наум няколко варианта и заложих на това, че расперът е продължил да се движи към нас, близо до брега, и не е нужно да се местя от мястото си. Боднах един кастмастър и заметнах успоредно на камъните. Оказа се че съм познал ...  По средата на разстоянието до мен примамката изведнъж спря! Именно спря, а не беше от онези расперски удари, които имат за цел да ти изтръгнат въдицата от ръцете. Предполагам, че това има нещо общо с посоката от която рибата атакува ... Знам ли... Беше красиво, като последва много здрава борба, няколко солидни вземания на аванс и т.н. В крайна сметка всичко приключи със снимка и усмивки:

С Боби седяхме още доста, но нито хищник се появи повече около нас, нито пък дочакахме мрените, за които първоначално се бяхме настроили. Емоции обаче не липсваха и в общи линии ни бяха напълно достатъчни ...