Разказът на Стефан минчев - Цандера:

В неделя още в тъмна доба Васко Ламбов, аз, Бенди и Пигата се носехме по пътя към реката. На магистралата ни съпътстваше мъгла, която се стелеше на талази, досуш като във филм на Хичкок. Хичкок или нещо свързано с Трансилванският граф Влад Дракула. Черно, черно, като в кучи гъз. Тъмно и мъгливо. Само вампирите ги нямаше...

С настъпването на утрото мъглата отстъпи на пробождащите я слънчеви лъчи. Изгревът беше ярък и денят обещаваше да е слънчев и топъл. Очакваха се почти летни температури. Е, то и веремето е с Видрите. Времето беше наше.

Настроението в колата беше приповдигнато. Обсъждаха се бланки, водачи, брейдове, примамки. Шегите и закачките нямаха край. Сипваше се и храница....
По пътя се срещнахме с пловдивската група, начело със Злати и Ицо. Присъедини се и Тошката от Чирпан. Този път пловдивчани бяха солидна компания, пътуваща с няколко автомобила. И как иначе – нали Марица им беше домашната река.
Пристигнахме в половин час по-рано на мястото на срещата. Там вече бяха 10-ина видри. Дойдоха и Марто, Любо, Симеон и Колето от Пасарел. Групата набъбваше, вече имаше около 20 човека. От Бургас Дани беше събрал също немалка група спинингисти. Запознахме се с Кузман /Рибчо/, който идваше за пръв път и беше в отлично настроение. И от Търново отново имаше присъствие. Появиха се Стефчо и колоритният Бай Вес с чаша кафе в ръка и цигара в уста.
Постененно групата се увеличаваше със всяка новопристигнала кола. Пристигнаха и Павел от Русе и Митака от далечна Силистра. Групата от София беше най-внушителна. Най-важното от всичко беше, че всички бяхме усмихнати и се радвахме на срещата. Макар и последната за годината.

Трасето на състезанието беше в района на гр. Любимец. Пръснахме се по реката, която си течеше спокойно и хич не й дремеше, че толкоз видра пъпли по бреговете й . Нашата група от четири автомобила атакува реката срещу течението. Останалите колеги тръгнаха надолу. Приготвихме бързо спинингите. Моятата тактика се състоеше в търсене на големи риби. Така бях решил за себе си. Ако ще е гарга – да е рошава. Избрах място със силно и бързо течение, типично расперско убежище. Тук пробивах напора на течението с Аглия лонг № 3. После смених с Комет, Мюран, Моска. Нямаше никой.
Продължих със спинер на Спро. Отново никаква активност. Започнах да редувам и оунъри, зурита и рапали. От Тейл Денсъра върха на пръчката играеше ситно хоро. Риба обаче не се хвана на хорото.
Така мина може би половин час. Мястото беше перспективно и затова се застоях толкова дълго. В този момент Васко, който ловеше по-надолу от мен извика за кеп. Дотърчах за норматив при него и кепчосах улова му. Хубав, почти литров кефал. Викам си – “Аха, ето ги първите хубавци….” Поздравих Васко за улова.
Събрах кутиите с примаките и тръгнах надолу по течението, като замятах по десетина пъти на всяко перспективно място. Близо до брега ми подгони литров кефал, който не успя да удари воблера, защото вече го изкарвах от водата. Тук се застоях също поне 10 минути с надеждата да го излъжа с нещо. Не успях.

Тръгнах обратно като се пробвах на още няколко места. Рибата пасуваше. Към 11,30 ч. вече бях на хубав разлив с умерено течение. Кефалско място. Тук оставих тежката пръчка. Едрите риби трябваше да почакат малко.... По принцип на реки като Марица, където има разнообразна риба нося две пръчки. Едната е за по-едри риби като распер и щука. По-леката артилерия е за кефал и костур. В този риболов бях заложил на Чериуд 2,40 и макара Абу Гарсия Кардинал 503 ALB, влакно монофил 0,30 мм. По-леката пръчка която носех – Shimano Exаge S.T.C. MTE 240M, оборудвана с макара Shimano Tehnium MgS 2500. Тук монофила е 0,16 мм. Колебаех се дали да не навия 0,14 мм, ама все пак Марица си е Марица и да речем с 0,12 мм монофил е “рисковано” да се лови… Дори с леки примамки могат да се очакват изненади. Взех да пробвам с блесни № 2 – Мюран, Моска, сложиш едно Профи. След няколко замятания удари кефал около 32-33 санта. Първата риба за днес.
После хванах един пуристки костур. Къде е Мунчо да ме види….
Отново затишие. Смених мястото. Водех воблера бавно, близо до брега. Последва бърз, отчетлив удар. Върха на пръчката се сви при засечката. Рибата риташе упорито, явно не беше малка. Докарах я пред мен и видях един от литровите кефали. В този момент рибата застана на място и почна да се огъва. Воблера са беше закачил в нещо носещо се от течението, на което края беше омотан в камък. Напънах. Не излизаше. Нещото беше по здраво от линията ми. Кофти. Макар и близо до брега, дълбочината беше над ботушите. Бързо ги събух, после чорапите и панталона. Ще се гази. Рибата още риташе и се огъваше около "нещото". Докато стигна до нея се откачи и замина. Но воблера си беше там. Все пак влизах за Чакал, а не за Голди. Закачен на мизерия състояща се от сезал и стар парашут. Откачих примамката, взех да се обувам и тръгнах обратно. Слизайки надолу по течението видях, че найлоновата торбичка в която сложих улова се е скъсала и някъде е издпаднал кефала. Здраве да е ...Няма да се въщам…Ходех и носех в торбата пуристкия костур. Де е Мунчо да ме види... Надявах се, че моята риба още не съм я уловил….

Оставаха 20 минути до края. Минах до мястото, където се бяха струпали Васко, Бенди, Рибчо и Пигата. Подминах малко, слязох на стръмно, почти отвесно място. Висок бряг, почти никакво място за краката ми...Беше сипей, пясък, който се свличаше под ботушите. Трудно, терсене място, ама беше обещаващо. Все си мислех, че моята риба е някъде тук....

Пробвах с оунър, след това и със зури. Без резултат. Сложих едно ружно паче. Следвах максимата – “Га не ще на нищо - слагай пачето”.
Воблерът беше 5 сантиметров, потъващ, с тъмен гръб и златисти страни. Замятах го без проблем на 25-30 метра. Взех да облавям всички места близки до отсрещния бряг. Пет, десет замятания - нищо. Още толкова. Пак нищо. Заметнах отново, подкарах воблера бавно, може би измина два метра и усетих удара. Тежък и мощен.
Подсякох моментално. Пръчката се изви брутално, въпреки дистанцията, на която беше рибата. Въпреки че и гегата си я бива откъм твърдост и здравина.. Рибока тръгна мощно със сто от място. Писна и аванса. Леко го позатегнах, но така че да отпуска при всяко рязко тръгване на рибата. Тя направи едно завъртане отгоре на повърхността, като завихри здраво водата. Първата мисъл, която ми мина, е че хванах голям распер или щука. И двата хищника обикновено излизат отгоре още в началото, завъртат и след това отново натискат надолу.

Бях сам, а на това трудно, стръмно място и нямаше да е зле да ми помогне някой с кепа. Кепа беше до мен, но беше сгънат. Знаех, че Васко и компания са наблизо, през едни дървета. Те обаче били вече на пътя, до колите и затова не можеха да ме чуят. Извиках няколко пъти името на Васко, и след малко се появи Рибчо. С канджа в ръка... После дотърчаха и Васко, Бенди и Пигов.
Рибата я докарах на около 15 метра от мен. Почнахме да обсъждаме какво съм хванал. Чух – “Тва е сом”, “Не, не е сом, распер е”, “Не е распер, сом е”. Бях уверен и спокоен, че ще я извадя, каквато и да е.
 

Почнах да затягам аванса и да я прекарвам все по-близо. Рибчо отвори кепа и се приготви. Приближих я и я накарах да глътне десетина пъти въздух, като й изкарах устата отгоре. Укроти се, после направи още няколко захода и съвсем се успокои. Вадил съм бая едри риби и зная, че метрите до брега са най-инфарктни - тогава има късания, откачания, отваряне на тройки и карабини. Действах спокойно. Докарах я наблизо, взех кепа от Рибчо и понечих да я гребна. Влезе само половината. Кепът не беше малък, ма и рибока си го биваше. Напънах още с кепа и распера се плъзна в обръча. Подадох кепа на Рибчо, който го вдигна нагоре към Васко и той го изтегли на високия бряг. Последваха снимки и тръгнахме към обявения сборен пункт.

Само за протокола – распера е с дължина 77 санта, тегло 4, 380 кг.

Завърши сезон 2008 г. Пожелавам на всички колеги добра слука през следващия, нови срещи и много веселби.

 

Разказът на Николай Славов - Лорда:

В случая бях заложил на търсенето на едри хищници, които в Марица често имат еднакви стоянки.
Блесната 42 грамова руска клатушка Атом с кука 2/0.
Влакно 40 либри плетено.
Прът с акция 30-60 гр., 2.70 дълъг и стабилна макара.

Предимствата на тази блесна са, че за разлика от повечето воблери, въртележки и клатушки може да бъде предложена в различни водни пластове, както и с различна сила на течението.
Поради големия си грамаж и сравнително оптекаемата форма привлекателната и игра се запазва и в най-силните бързей.
Дистанцията на която може да бъде заметната също не е без значение.
Една универсална примамка, за всички маришки хищници, сом, щука, распер, кефал (макар и за последния да идва често голяма).

Мястото към което се насочих е типично расперско.
Силен и дълбок бързей, от едната страна плиткаж, а от другата дълбок вир.

 

В Марица едрият распер винаги стои в близост до паднали клони, коренища, стари мостове и други различни укрития.
От високия бряг на който се намирах беше лесно да преценя от къде точно да прекарам блесната.
Рибата удари на третата проводка, при която оставих примамката да слезе в дълбочина.
Расперът е стоял на границата между дълбокия бързей и плиткажа в близост до отсрещния бряг, точно зад корендаците, които реката е натрупала.
Удари точно когато блесната бе увлечена от по-бързата струя вода.
Поради силното течение и напорите на рибата реших, че това е не голям сом.
И разчитайки на стабилните тъкъми форсирах ваденето на рибката поради наличието на различни водни препятствия в които можеше да оплете.
Уморих бързо арамията и я плъзнах до брега.
Поради наличието на растителност по целия склон влакното ми се заплете в трънаците и без помоща на колегата нямаше да мога да слезна да си изкарам рибката.
За което искренно му благодаря.